Благодарим на PROGRAMATA за страхотната статия! Очакваме ви на следващите ни представления!
Театър, който следва ясна структура и логика, но научава сценария си в движение? Ако сте ходили на импро, идеята ви е позната. Сега обаче ви хвърляме в много подобна, но и доста различна вселена – тази на playback формата, завъртян около личните малки, големи, смешни, тъжни, срамни или направо абсурдни реални истории, изтръгнати от публиката.
Звучи плашещо и точно така вероятно се чувстват повечето зрители (ние включително), отишли на сляпо на playback представление, когато още в началото разберат, че “зрители” не е точната дума за ролята им. В следващите 90 минути поне десетина човека от публиката ще поемат микрофона, за да споделят например къде отиват по-късно тази вечер или какво ги тревожи в момента. Такава е разгрявката, преди още няколко смелчаци да седнат на горещия стол на самата сцена, за да предадат в детайл случки от живота си без грам цензура или ограничения в тематиката. След всеки разказ следим как диригентът (подстрекателят с микрофона) успява с две думи набързо да режисира актьорите по предварително отрепетирани модели и как без допълнителни уговорки помежду им историите оживяват под нова форма – ту като странен танц с откъслечни реплики, ту като импровизирана късометражна пиеса.
“Ще разкажа виц” или “ако ме посочат, ще си измисля нещо” обезателно минава през главата на поне един хитрец всеки път, щом паниката от публичното споделяне го застигне. Тук обаче не сме в училище или на стендъп шоу – никой няма да те вдигне насила, нито иска да прави сеир на твой гръб. Може би точно затова в един момент се надига усещането за групова терапия. Форматът изобщо не твърди, че лекува души и умове, но вадейки личните ти мисли и преживявания пред куп непознати и разигравайки ти ги отново, помага да се погледнеш отстрани. И това е полезно.
Подготовката на актьорите съответно не е лека. Нужни са години, за да развият спонтанността и креативността си така, че да са като бял лист за историите от публиката, обяснява в интервю за Bulgaria On Air Цвета Балийска – създател на единствената засега наша playback трупа Тук и сега. Учила се е в САЩ, в школата на Джонатан Фокс – един от двамата бащи на формата, измислен през 1975 и вече плъзнал на 6 континента. Да възприемеш случката, без да съдиш, без да оценяваш, без да вмъкваш личните си преживявания в тези на човека и да върнеш думите му обратно по креативен начин – това е целта, която Тук и сега преследва и постига вече 6 години. Вярно, представленията им може да не са лъжица за всяка уста, но дори да опиташ само веднъж, ще си тръгнеш с нещо ценно: малко по-ясна представа кой си и къде лежат границите на комфорта ти точно сега.
Playback театър Тук и сега е на facebook.com/PlaybackTheatreHereandNow
Следващите представления са в Къщата на София (Миджур 12) на 29 март от 19:00 с вход 8лв след резервация на arthouseso-fia@gmail.com и в ШиЗи Импро клуб (Раковски 127) на 23 април от 19:30